Тази публикация трябваше да се появи още вчера, но по технически причини се отложи за днес. Вчера моята сладка племенница навърши цели 5 години. Леле, колко бързо мина времето. Пожелавам ѝ да е здрава, с много късмет, да е обичана и щастлива, винаги усмихната, да преследва мечтите си и да успее да сбъдне, колкото е възможно повече от тях. Обичам те, малка принцесо! Тъжно ми е ,че за пета поредна година не е тук, за да си я гушна и да ѝ кажа всичко това на живо, но нека сме живи и здрави, когато се видим ще си кажем много, много неща.
Отдавна (няколко месеца наред) обмислям как да ѝ направя албум. Исках да има места за повечко снимки, места за бележки, мини книжки, в които да побера хубави български стихотворения и т.н. Гледах много клипчета в You Tube. Накрая се спрях на един албум на моята любимка - Anne Rostad (Xannero), чиито клипчета следя с огромен интерес от почти година. Не отдавна Нели , пусна едно албумче по нейно уроче. Много се зарадвах, че още някой я обожава. Тази жена е моето вдъхновение. Мога да я гледам с дни. Страхотна фантазия, брилянтни изпълнения и невероятно чувство за хумор.
Anne, you are my inspiration! Thank you for all your tutorials and for all kind words you said to me.
Тук можете да откриете клипчето, което аз изгледах първоначално и след това и останалите 19 части, в които Anne показва как е направила всяка една страница.
Сега относно това кой от къде гледа, защо гледа, какво прави, копира ли и т.н.? Ще кажа само, че според мен за всички ни има място под Слънцето. Ако нещо е изкопирано едно към едно, с цветове и форми е гадно. Ако е открадната снимка и е сложена на някоя страница с име на друг създател е доста мижава постъпка и единстввеното, което изпитвам в такива случаи е съжаление. Жал ми е, за човекът дръзнал да направи това. Това говори, че е човек без достойнство, без грам въображение и талант.
Аз също взеха начинът за направата на албума от клипчето на Anne, някои от страниците изглеждат по същият начин, но не съвсем. Постарах се да направя нещо, което хем е същото, хем не е, хем е нейният тип албум, хем не е .... Дали съм успяла, ще кажете вие....
Ето го и него.... Когато започнах преди 3 седмици, не знаех дали ще успея. Не знаех как точно ще се подредят нещата. През цялото време сякаш някой не искаше да го завърша. Ходих в Спешното, защото се постарах да остана с 9 пръста. Три дни по-късно срязах още един.... :) Няколко дни по-късно бях пред разболяване.... Но през цялото това време не спрях да режа и чертая. Исках да го видя готов, защото си беше за момичето на леля. Налях много, много любов в него, за да си има, когато е далече и си го разглежда.
Приятно гледане! Ще има още снимки, защото има малко довършителни нещица... Може да опитам да направя и клипче :))))
