Здравейте, творящи феи!
Мислех, че няма да
успея да се включа в едно наистина страхотно предизвикателство. Да, страхотно!
Една приказна фея не спира да ни изненадва приятно, да провокира креативност,
да бръква в най-скритите кътчета, да спомага откриването на едни прекрасни и за
съжаление понякога силно запрашени спомени. За кого говоря ли? Ами разбира се,
че това е
shMe …. Когато видях, че е нейн ред да ни
предизвиква при Картичкофуриите си казах – е сега вече извади тежката
артилерия. Познах.
Картичкофурийско предизвикателство 167 - "Третият рафт, в ляво - голямата кутия...". Изчетох нейният разказ на един дъх. После още няколко пъти и
просълзена започнах да умувам. Имам някои неща, които ревностно съм съхранила и
продължавам да пазя. Аз съм един голям Плюшкин и когато намеря нещо старо
започвам с въпросите – кога, къде, как, защо, ама наистина ли …. Май само баба
ми успява да изтърпи всичко това…
Първото нещо, за което се сетих беше една гривна. Тя е на
повече от 120 години. За съжаление не е
при мен, за да направя снимки, но със сигурност сте виждали нещо подобно в
музеите. Както и да е. Ще я включа задължително в някоя друга публикация …
Имах още няколко
варианта, но накрая се спрях на един стар, руски джобен часовник „Молния”. Не
знам дали ще е интересно за всеки, но реших преди моята история да напиша
няколко реда, ей така за информация.
Първото споменаване
за джобен часовник става през ноември 1462г. в писмо на италианският часовникар
Бартоломей Манфреди. Към края на XV век те се разпространяват в Италия и Германия, а през XVI век и в останалата част
на Европа.
„Молния” (в превод
„Мълния”) е търговска марка на механични часовници, произвеждани от Челябинския
часови завод от 1947 до 2007г.
Челябинският
часови завод започва производството си на 17 ноември 1947г. на основание
разпореждане на Съвета на министрите на СССР. Отначало основен клиент е
Министерството на отбраната на СССР. Произвеждани са джобни, ръчни и настолни
часовници, както и специалните авиационни „АЧС-1М”.
На 17 април 1977г.
е сватбеният ден на моят баща и моята майка. Много гости, много подаръци – едно
време сватбите са били с доста поканени … Един от гостите е и
братът на моят прадядо Христо – дядо Петко от Пловдив. И двамата не са вече
сред нас, но днес ги споменавам с добро . Дядо Петко има
специален подарък за баща ми – този джобен часовник „Молния”. Отзад на часовника е изобразен един силен мъж
и има надпис „Сказ об Урале” („Приказка от Урал”). Потърсих информация и открих, че това всъщност е 12 метров
паметник в Челябинск, Русия и идеята за неговото създаване е възникнала
благодарение на приказките на П.П.Бажов. В тях се говори за гигант, облечен с
огромен колан с много дълбоки джобове, където той крие всичките си съкровища.
Тъй като годината на завършването на паметника е 1967, а подаряването е през
1977г. по това съдя и за възрастта на часовника. Татко не помни кога е спрял да работи, но със сигурност го върнах назад във времето и видях, че му стана драго от спомена.
Няма как да не
напиша и това. Часовникът не работеше. Баща ми го отвори, за да видим дали
някъде не е написана годината на производство. Докато пишех всичко това, той
стоеше разглобен пред мен и чакаше да му направя снимки. Мислейки какво да
напиша и как точно да го напиша се взирах в малките зъбни колелца и безупречния
механизъм, който годините по никакъв начин не са успели да повредят. Не издържах и реших, че трябва да проверя дали ще мога да ги раздвижа.
Ами размърдаха се и както беше застинал – той оживя
. Видях грейналото лице
на татко и ми стана толкова благо на душата. Без да искам и благодарение на
детското в мен, успях да съживя един красив спомен и да окича лицето на баща ми
с една голяма усмивка. Този ден ще го запомня със сигурност… Ето снимки на
часовникът, който не успяхме да сверим, но още утре ще го занесем на часовникар
…. Дано сте имали нерви да стигнете до края на историята, че прекалих много…
Ето го и него :)....
Вдъхновена от часовника и старите времена направих едно тагче. Използвах дефектните си печати, които бяха като подаръче с едно списание :) Да, с моя пуст късмет може едно нещо да има в дадена партида и да има дефекти по него и ще се случи на мен :) Но аз спрях да тъжа и да се самосъжалявам, напротив искрено се забавлявам всеки път. Както казва един мой колега трябва да има емоция, иначе кожата ми ще се отпусне :) Хубав, усмихнат и изпълнен с много свежест и творческо вдъхновение ден ;* До скоро....
