Това е малко в страни от картичкоправенето, но нямаше как да не го споделя с вас. След като се преместих да живея в София нямах много приятели. Спомням си първият ми работен ден. Треперех влизайки в офиса. Все едно бях малко дете и тъкмо ме бяха преместили в по-горна група в детската градина :) Дори не подозирах какви страхотни хора и приятели ще открия там. Че ще ходя с настроение на работа - заради хората, не заради друго.
Защо точно за Канада ли? Ами една от моите колежки подготвя документи и скоро (радвам се за нея, но и много страдам :( ) ще отиде да живее там. Понеже знам, че е доста студеничко през зимата съвсем спонтанно се роди идеята да й изплета шал. Не бях плела от години (Откакто баба ме научи и си плетях роклички на куклите :) ) и не знаех какво ще се получи. Ами ето това се получи. Носи го със здраве, Ванче, и си спомняй за мен. Обичам те и ти благодаря, че беше до мен в трудни моменти :*
И малко по-близка снимка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар